Постинг
11.11.2007 10:30 -
За нощта
Автор: rakim
Категория: Изкуство
Прочетен: 4841 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2009 10:11
Прочетен: 4841 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 31.10.2009 10:11
За нощта
Би ли се отдал тъй лесно,
без да искаш нищо във замяна?
Само нея ти да виждаш,
тъй красива е засмяна.
Страх ли те е днес от нещо?
Явно да, и те разгражда.
От себе си или от нея,
или от битките за нещо важно.
Дали частица от душата
на света, болнава оцелява?
Ти не знаеш, ти се надяваш,
тъй с разума си се сражаваш.
* * *
Когато си без нея денем
нямаш сили да повярваш,
че нейната целувка е реална,
но знаеш, осъзнаваш,
колко земно и далечно
е непреходното вдъхновение,
как е глупаво и странно то за другите,
за тях, но не за тебе!
Но когато си до нея вечер,
свободен и щастлив се чувстваш,
други песни няма вече,
стига ти до теб да я почувстваш...
Няма нищо друго в тази стая,
иначе тъй страшно празна,
красиви, бели чувства те омайват,
тя е тъй прекрасна!
“...Е, още има време”, казваш,
и така се свечерява,
Така безмилостно забързана,
нощта преваля, преминава...
И загубили представа
за време, място и за дата,
сутринта посрещате с целувка,
в прегръдка са душите и телата...
* * *
Но ето, пак боли,
и ето, пак е тъжно,
надявахте се двама,
нищо да не се проваля....
Тази нощ прекрасна,
нищо да не я разваля,
но отново има мъка... Ето виж!
Пак слънцето изгрява!
И ето, идва ден,
пореден маскарад.
Отърсен си от рая,
реалността пак надделява...
Май щастието е химера... Или не?
Май така е само през деня?
Нощта прекрасна, мъртво черна,
само тя разбира как и аз чернея,
как сам, безмълвен, тих крещя,
как силно искам да съм с нея.
Април 2003г.
Би ли се отдал тъй лесно,
без да искаш нищо във замяна?
Само нея ти да виждаш,
тъй красива е засмяна.
Страх ли те е днес от нещо?
Явно да, и те разгражда.
От себе си или от нея,
или от битките за нещо важно.
Дали частица от душата
на света, болнава оцелява?
Ти не знаеш, ти се надяваш,
тъй с разума си се сражаваш.
* * *
Когато си без нея денем
нямаш сили да повярваш,
че нейната целувка е реална,
но знаеш, осъзнаваш,
колко земно и далечно
е непреходното вдъхновение,
как е глупаво и странно то за другите,
за тях, но не за тебе!
Но когато си до нея вечер,
свободен и щастлив се чувстваш,
други песни няма вече,
стига ти до теб да я почувстваш...
Няма нищо друго в тази стая,
иначе тъй страшно празна,
красиви, бели чувства те омайват,
тя е тъй прекрасна!
“...Е, още има време”, казваш,
и така се свечерява,
Така безмилостно забързана,
нощта преваля, преминава...
И загубили представа
за време, място и за дата,
сутринта посрещате с целувка,
в прегръдка са душите и телата...
* * *
Но ето, пак боли,
и ето, пак е тъжно,
надявахте се двама,
нищо да не се проваля....
Тази нощ прекрасна,
нищо да не я разваля,
но отново има мъка... Ето виж!
Пак слънцето изгрява!
И ето, идва ден,
пореден маскарад.
Отърсен си от рая,
реалността пак надделява...
Май щастието е химера... Или не?
Май така е само през деня?
Нощта прекрасна, мъртво черна,
само тя разбира как и аз чернея,
как сам, безмълвен, тих крещя,
как силно искам да съм с нея.
Април 2003г.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
